Чувал съм, че евреите имат правило, че разрешават до 3 грешки. Доверяват ти се,
дъниш се, прощават, после пак се доверяват, пак се дъниш, прощават. След третия
път обаче си аут, вече отношенията се прекъсват.
В България, или може би само при мен, или така ми се струва, или след първата грешка си аут, или даваме да ни лъжат безкрай, по-скоро първото, след една грешка.
Може би е правилно, да се дава втори и трети шанс, но с ясното комуникиране, че първият път е изгърмян, ако се повтори, гейм овър на третия гаф.
Но за целта трябва да има ясно комуникиране на целите, отговорностите, критериите за постигнат резултат. Защото иначе двете страни просто ще спорят, че са били коректни....
Големият проблем, е че първо сме хора и трябва да си даваме шанс. Второ хората не са безкрайно множество и не може да ги "жертваме" след първата грешка. Още повече, че след нея вече знаем как да организираме нещата с отсрещната страна.
В България, или може би само при мен, или така ми се струва, или след първата грешка си аут, или даваме да ни лъжат безкрай, по-скоро първото, след една грешка.
Може би е правилно, да се дава втори и трети шанс, но с ясното комуникиране, че първият път е изгърмян, ако се повтори, гейм овър на третия гаф.
Но за целта трябва да има ясно комуникиране на целите, отговорностите, критериите за постигнат резултат. Защото иначе двете страни просто ще спорят, че са били коректни....
Големият проблем, е че първо сме хора и трябва да си даваме шанс. Второ хората не са безкрайно множество и не може да ги "жертваме" след първата грешка. Още повече, че след нея вече знаем как да организираме нещата с отсрещната страна.
